Цветелина Манова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Лунната соната

 

Цветелина Манова

 

 

 

„Moonlight sonata is the Moon itself”

 

Оглушах от чакане
освирепях от дишане
не се намери кой
и как да ме разплаче
до оргазъм
отдавна вече
не съм ничия цигулка
пианото мълчи
с разбити зъби
след зловещ побой
и с изкорубена усмивка
изстиват на перваза
часовниците-мигове
с неравномерен пулс
с увяхнал дъх
на роза от хербарий
а музиката пърха
по вцепенените тела
с криле на нощна пеперуда
преминала през ада
на свещта
танцува валс със залеза
по черно-белите клавиши
на тишината,
ослепяла от викане

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. март 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]