Цветелина Манова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Spleen (или нещо подобно)

 

Цветелина Манова

 

 

 

До кръвоизлив в мозъка
до язва в стомаха
до не знам си какво си
(не ми се говори)
докато ми настръхват косите
от ужас пред трагедията
на това проклето
ново-старо-ново утре
и дори цветята по тапетите ми
понякога се будят за живот, но
само за миг
когато имам вдъхновение
(не си сам, шепнат звездите)
а Малката ида ги полива
с млякото на детството,
избликнало изпод арканите
на жълто-синята й
рокличка

 

Виж ги ти, ония мръсници от плакатите
Заглеждат я
с премрежени от сладострастие
очи
и сочат
настървено
към
огънатите си от завист
перфорирани пъпове
и към стерилните кореми
галят с безплътни ръце
импотентните си бедра
и косъмчетата
изригнали
изпод
настръхналите си
от фалш
бикини
„Навсякъде ще те намерим”
съскат стените
(не си сам, шепнат звездите)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. март 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]