Цветелина Манова

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Тригонометрия на душата

 

Цветелина Манова

 

 

 

Това тяло, посърнало като
ограбена църква
с изтръгнати очи и с
безсрамно
разкрачени пред погледа на изгрева
прозорци
където
през детеродния канал
на Времето
бавно и
неумолимо
се проточва
неизживяната
надежда
за докосване – като
далечен спомен
за жена
с натежали от липов цвят
рамене
и с клепачи
подпухнали
от чакане

 

Тоя бордей
от жлъч и органи
изложени пред погледа
на всекиго
и от сънуваната
сто години
нежност
от начупени
в хаванчето ми
пръсти
и погледи
ненужни никому –

 

това не съм аз
а спомен за лъжи
които съм разказала
на другите

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 01. март 2010 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]