Мария Добчева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

ДЪЛБИНИ

 

Мария Добчева

 

 

 

Забити в мълчаливите
дебри на времето
хвърляме надежди
сякаш изтънели рибарски мрежи
понякога улавяме хлъзгави, блещукащи
твари – (медальони на ненапразен,
но нежелан улов.)
и ги освобождаваме,
за да освободим себе си –
трудно, но ненапразно
носим се по изгреви и залези
в дюните на потъващото минало,
позеленелите, разчупени миди,
полепнали по бръчките ни ще доказват:
златната рибка е пяла
арии в ръцете ни.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. февруари 2014 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]