Мария Добчева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

СИМФОНИЯ

 

Мария Добчева

 

 

 

Но ти не  се тревожи,
природата сама изчислява вероятностите
и  случайните събития не са така случайни.
и нещата са така, както трябва да са.
и тези звезди, тези улични лампи
са на правилните си места
и единствено ние с теб се лутаме, бягаме от невидимото
и вярваме във миниатюрните си микроскопични избори.
Игнорираме полета, протегнал ръка да ни спаси.
Но ние сме приковани.
Глухи за симфонията, в която 
се раждаме и умираме.
Или пък само последното.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]