Мария Донева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Мария Донева

 

 

 

Ям череши и плюя костилките
с неотменното право на жител
и поклонник на късния май.
Във зелено покарал навсякъде,
тротоарът се пука и диша.
Разсъблечени, само по пролет,
по ръце, по крака и по радост,
се разхождат момичета, щъркели,
шадравани, небета и къщи.
Аз си махам предишните думи
и езикът ми, гол при черешите,
с цяло тяло вкуса им прегръща.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. април 2009 г.
Публикация в кн. „Прикоткване на смисъла“, Мария Донева, Изд. „Жанет-45, Пл., 2009
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]