Мария Василева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

…молба

 

Мария Василева

 

 

 

моля те, моля те, моля те

 

нека е късен август
или пък ранен септември

 

нека съм с дълга цветна пола
бял потник
и много гердани

 

нека косата ми е разпиляна
и съм на обувки без ток
(може и боса)

 

нека лек вятър
гали лицата ни
а слънцето не пари

 

нека вървим
ръка за ръка
по каменни улички
без план, карта, посока.

 

нека с всяко вдишване
тихо и с поглед само
си казваме колко много
много се обичаме…

 

и моля те, моля те, моля те
нека е по-скоро.

 

любовта ме прави нетърпелива,
признавам.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. септември 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]