Мария Василева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

...заменям целувки за страх

 

Мария Василева

 

 

 

понякога спирам
и се питам
какво беше
страх
от целувки
и допир
на мъжки ръце.

 

спомням си
времето
когато този страх
бе всичко
което бях
и все бягах
без да има защо
нито къде
но с чувството
че така трябва.

 

сега не бягам
а целувам
(понякога първа дори)
но не в опит
да преборя страха
а да си го върна.

 

с него и надеждите
по детски наивните мечти
приказките за
„и те заживели дълго и щастливо“
историите в които
когато двама души се срещнат
остават.
заедно.

 

защото когато си тръгна
(страхът)
ми взе и тях.

 

останаха само целувките
които
с времето
стават все по-бледи
и безплътни
като сенки
и вместо
следи
не оставят
нищо.

 

а ако трябва да избирам
между белези-и-страх
и измамна свобода-с-празнота
всъщност
бих избрала първото.

 

то поне върви
с илюзии
за любов.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 15. септември 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]