Мартин Колев

проза

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

УЛИЦА „ГРАФИТЕНА“

 

Мартин Колев

 

 

         Имало едно време една улица. Тя се казвала „Графитена“ и била цялата нарисувана с молив. На улицата имало пътен знак - „Забранено за гумички“. Но малки стада гумички продължавали да пресичат улицата и да изтриват част от нея. Сетне велосипедите и каруците стигали до изтритото и спирали. Как да продължат щом пътят бил изтрит?
         Ето защо улица „Графитена“ си имала собствена моливачка. Това била чистачка, която обаче – вместо да чисти – довършвала улицата със своята метла молив.
         Моливачката на улица „Графитена“ се казвала г-жа Моливкова. Тя била висока възрастна жена с коса на кок и малки кръгли очилца. Винаги била страшно строга и викала на стадата гумички:
         - Къш от тук, калпазани такива! Минете по улица „Темперна“ - нея няма как да я изтриете!
         Въпреки строгия си вид обаче, г-жа Моливкова била мечтател по душа. Съпругът й бил починал отдавна, във войната с химикалките. Заедно те излизали често вечер да танцуват. Г-жа Моливкова си спомняла с наслада за тези танци. Понякога тя почти можела да чуе цигулките и старото пиано.
         Тогава старата моливачка се улисвала и се завъртала в танц със своята метла. А на сутринта велосипедистите и каруцарите спирали учудени на улица „Графитена“. Тя цялата била в спирали и накъдрени линии. Добре, че скоро отново някое стадо гумички минавало скришом и ги изтривало.

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 09. февруари 2014 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]