Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

Кръстосвам ръцете си
Тялото ми лежи над теб
Като светъл залез
Като тъмен изгрев
Потта се стича
Вкусвам я
Ръцете ти заглаждат целувките
Искам да те докосна както никога
Да няма вятър
Аз да съм него
Да няма мирис
Аз да съм него
Да няма вкус
Аз да съм него
Под лентите на облаците да сме голи
Възбудени
Легнали
Изпънати
Като вените по ръцете ти
Котка
Да се галя в краката ти
Вода
Да докосвам устните ти
Капка на кожата ти
Да се стичам по теб

 

 

 

 

***

 

Далече от слънцето и луната
Умирам под дланите ти
Разливам се
Изпъвайки ръцете си
Под езика ти
Вкусвам тялото ти
Храня се

 

 

 

 

***

 

Лятото се влачи по тялото ти
Небето лази и вали
Под кривите струи над земята
Секундите са твоят образ

 

 

 

 

мокра пустиня

 

целувките ми са пустиня
от рани
студеното ми тяло те търси
никъде
тонове вода под теб

 

 

 

 

Без лице

 

съм щастлив
усмивката я няма
очите не се виждат
зъбите са счупени

 

 

 

 

***

 

усещаш ли времето в устните си
студа между сухите клони
сивеещата сянка зад всичко
пред теб мен и зад нас

 

 

 

 

ЕГН

 

сивеят вените
коса зад стената
тихо скубят дните под костите
невротично движение вляво вдясно
като изгубен скитник на шосе

 

 

 

 

Ръцете ти ме галят без да знаеш

 

стъкло се влачи по кожата ми
нарязан съм болката топли
погледни ме когато ме няма
искам да съм почти твой

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 21. октомври 2013 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]