Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

Ще те има дълго време
Даже няма да те има никога
Просто исках да си до мен
Нали знаеш
В трудните моменти да държиш малката ми ръка
Студената и самотна
В голямата
Гола
И студена
Стая
Когато те виждах без да знаеш
Бях в свят от усмивки
Препусках в него като птица
Красива птица
Крехка и мека
Съвършена
И слънцето така галеше тази птица
А ти прегръщаше
Прегръщаше я
И стискаше
И убиваше
А тя умираше
В ръцете ти
Тази птица която обичаше
Умря
Млада и красива
Перата и хвърчаха навсякъде
Кръвта
Стичаше се
По клоните на тялото ти
Впивайки се в теб

 

 

 

 

***

 

Гледах те
Не в саксия а пред мен
Докосвах и носейки ти вода
Се хлъзгах върху теб
Докато ръцете ти са навсякъде

 

 

 

 

***

 

За най добрият ми приятел К.П

 

Бъди до мен
Бъди и зад мен когато имаш нужда
Ръцете ти са потни
Изтощен си
Русата ти коса те издава
Притеснен и хремав
Ми разкажи целия живот
Твой и мой
Завинаги до теб

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. март 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]