Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

едип

 

 

времето търсих
след теб
бавно слизах
без да дишам
живях
и не виждах

 

 

 

 

ноти

 

мъртвите пеят
песента напомня
цвета на очите ти

 

 

 

 

***

 

Няма ме
Блестиш
Сякаш си звезда
Която търси
Облаци и паркове

 

 

 

 

***

 

Целуващ
Хапещ
Възбуден
Залез е
Сърцето ти

 

 

 

 

***

 

сваляш дрехите
боксерките
и по кожата ми
оставяш себе си

 

 

 

 

***

 

в ръцете ти
сърцето ми
ти тежи

 

 

 

 

***

 

търсиш рая
в ръцете на
студения ад
целуваш
огъня

 

 

 

 

***

 

в ръцете ти
разцъфтяват крилете ми
като облак
студено целуваш

 

 

 

 

***

 

цигарата дими
в лицето на дланта
където живях
преди да отвориш прозорците

 

 

 

 

***

 

ти си облачна
топла вечер
ситна и вечна

 

 

 

 

***

 

Облаците се късат
В ръцете ти
Оставам
Буден
Гол и сам

 

 

 

 

***

 

очите ти са
стъклото което ме поряза
будни
камъни в краката ми

 

 

 

 

***

 

утре ще забравя не само името
но и лицето ти
цвета на кожата
и думите без глас

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. юни 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]