Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

Валиш
Попивам всяка твоя част
Топла и студена
Ситна и тъмна

 

 

 

 

***

 

Бавен сън
Пеперудите умират
Аз след тях

 

 

 

 

***

 

Усмивката ти е моят ден
Ден на слънцето
Луната
Гали лицето ти
Преди да умра

 

 

 

 

***

 

Сякаш си тук
Няма те
Лицето ми е
Празна стая
Запустяла къща
Недоизчистена квартира

 

 

 

 

***

 

Боли ме
От ножа
От теб
Мен
Далеч от слънцето
Те галя

 

 

 

 

Не спирай

 

Слънцето не спира
Целуваш ме по-топло от него

 

 

 

 

 

***

 

Гали ме
Колкото и да съм далеч
Целуни ме
Дори и да не ме виждаш
Събери частите от мен
Залепи ги и съм твой

 

 

 

 

***

 

Вечерта е млада
Мека като теб
Красива и бавна
Като смъртта ни

 

 

 

 

***

 

Тишината в стомаха ми изтича
Горе за да я последвам
Долу високо далече от теб

 

 

 

 

***

 

Падам и млъквам
Късам топлите си вени
Пресичам тялото си

 

 

 

 

***

 

Да можех
Да препускам през минутите с теб
Да помириша утрото
И като на птица
Сълзите ми да съхнат в тишината

 

 

 

 

***

 

Бреговете плаваха
Курвите въртяха свирки
Руснаците си спукваха задниците от ебане
Пишех писмо

 

 

 

 

***

 

Лази
Да те усещам
По врата ми
Как дишаш и спираш

 

 

 

 

***

 

Стаите мълчаха
Вратата имаше силна кашлица
Стълбите слизаха
И се качваха до мен

 

 

 

 

***

 

Мостът е толкова нагоре
Ако падна
Спира часовникът
Сърцето
Аз и ти

 

 

 

 

***

 

слънцето лети над нас
стъпките ти ме целуват
където те търся
без да те намирам
умирам сякаш съм умирал цял живот

 

 

 

 

***

 

Не мога да се събера
В тялото си
Където крещя
Като малко дете

 

 

 

 

***

 

времето ти ме гали
мирише на слънчева зима под кожата
когато ме целуваш
ръцете ти са на косата ми

 

 

 

 

***

 

няма да е днес
утре ще е късно
гледам сякаш
никога не съм те виждал
вътре в мен
сърцето удря костите
няма ни
голи
преди да заспим

 

 

 

 

***

 

Броя се в дните
Сякаш оставам
Сух
Пред скъсаните ти панталони

 

 

 

 

Voyage - Voyage

 

Ръката вляво
Вдясно
Където танцувахме
Сякаш в облаците
Се отдавахме
На себе си

 

 

 

 

***

 

гардеробът крие всички мои вени
изглажда присъдата за смъртта на цветята
гледам дрехите си вкопчили се в кожата ми
под масата пчелите плачат

 

 

 

 

No smoking

 

И телефоните

 

Те са като теб
Мъртви
Безгрижни
Потни
Голи
Теб
Мен

 

Неотдавна времето беше задимено

 

 

 

Електронна публикация на 30. декември 2014 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]