Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

времето е топло
усмихваш се и излизаш
вратата е прозореца от който падаш

 

 

 

 

***

 

Леглото е
моят истински любовник
покрит с кожата ти
пригладена нежно

 

 

 

 

Променливо време

 

тялото ти пада като снегове
ситни стъпки по него
сърцето – самотен скиор
по тъмната писта

 

 

 

 

***

 

Тялото ми - ледена пързалка под теб
Облизвам те
Слънцето блести
Отражението се забива в леда между нас

 

 

 

 

Кога ще си тук

 

До моето тяло не се стига с автобус
Влаковете не са денонощни
Ръцете ти не винаги ще ме докосват
Не можеш просто да преплуваш
Океана на няколко метра от спалнята
Целувката се дави в стъклена бутилка
Докато с език правиш кръгове

 

 

 

 

Грамофон

 

пускам звука на сълзите си
да те обичам повече отколкото мога
да те целувам от разстояние
в устните – игла

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 11. март 2014 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]