Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

Слабите облаци
Тихите корени от ръцете
Преплували океана риби
И кораби потънали в душата
Влакове минавали
Деца
Изнасилвани и будни
В сън
Самотен като дим
Под застоялите ни кожи

 

 

 

 

***

 

И аз умирам и ще вия
Всеки болен час ще плача
Като изгрев залязва остатъкът от мен
Под мостове се целуваме къде ли не
И къде ли не те търся
Не забравям ръцете ти
Нито и мириса на теб по мен
Как пипаше вехтата ми кожа
как целуваше замръзналите устни на лицето ми

 

 

 

 

***

 

Прегръщам я
Топла и суха
Като глина месец по късно
Извадена от опаковката
Целувам я
Изпипана и права
Като свещ
Без да спре да топли езикът ми
Преглъщам слюнката ти
След като отпускаш зъбите си от мен

 

 

 

 

***

 

Стискаш врата ми
Скубеш мократа ми коса
Гледаш ме възбуден и аз теб
От долу съм
Тялото ти образува сянка
Върху мен
Свършваш

 

Свършвам

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 18. януари 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]