Мартин Костов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

СТИХОТВОРЕНИЯ

 

Мартин Костов

 

 

 

***

 

 

не боли
от думите ти
а от техния глас
съдържанието
разкъсва всички вени
инжектирани с игла

 

 

 

 

***

 

всяка целувка –
курва
ти си като тях
всяка рана
от теб
е лекарство
за бъдещето
което е мой
мъртъв любовник

 

 

 

 

***

 

хероинът –
животно
което лази по кожата ми
хапе ме и
изсмуква детското
в мен
което ти не успя
да преглътнеш
и изплю

 

 

 

 

***

 

Без теб
Животът е
Оцветена наполовина
Картичка
А за останалата част
Няма мастило
Нито хартия
Няма и художник
Моят беше ти

 

 

 

 

***

 

очите ти
са свят
където сме боси и
голи
достатъчни за всичко
недостатъчни да сме
сами

 

 

 

 

***

 

Ти си котарак
Който обичам да галя
Докато заспива върху мен
Дере ме
Стиска врата ми
Гледа луната
Как гали зърната ми
Облизва ги и
Слиза надолу
Защото е гладен

 

 

 

 

***

 

Треперя
Когато ме пипаш
Усещайки топлината
Под завивките
На девствената вечер с
Късата коса и
Вечните очи с
Гладката кожа
Галена от мен
Неведнъж с
Устни съм размазвал
Залеза и
Разхождал вятъра
По тялото
С ръцете си
Не веднъж съм изсмуквал
Отровата на слънцето от пръстите ти
Не веднъж съм умирал
И съм се раждал
Отново

 

 

 

 

***

 

Плюеш
Харесва ми
Да те хапя
Без да преглъщам
И да ме хапеш
Без да гълташ
Да сме близо
И далече
Да усещам
Вкуса ти
Как се разтваряш
В устата ми
Като наркотик
Към който имам абстиненция
И всеки път да настръхвам
Когато има разстояние
Между нас

 

 

 

 

Тих

 

Без теб е пусто 
Във всяка стая 
Няма смисъл 
И във всеки хотел 
Няма стая 
Където да мога
Да намеря покой 
Защото те няма 
Където да мога да седна 
И да затворя спокойно клепачите
Които не са се докосвали от 
Дълго време
Без теб 
Всяко легло е твърдо 
Като камък 
Независимо от пружината му 
Или топлият мъж в него 
Който ме чака да изляза от банята 
За да започне да ме ближе и чука 
Всяка завивка ме задушава
Някак ми седи тежка 
Сякаш са ме покрили с цимент 
Без теб животът е празен 
Ти го запълваше с живот 
И на него му се живее

 

 

 

 

песента

 

вече може само да я слушам
как звучи и ми
напомня
на танците ни
и на секундите в
ръцете ти

 

докато пияни се целуваме
ник кейв се кълне
в любов
измива ръцете си

 

звездите -
те могат само да мечтаят за това

 

чувството
което ме кара да прережа вените си
и да изстискам течността
в шибаното ти гърло
е само мое

 

 

 

 

в мен

 

Сънувам
Тих вятър в
Очите ти плуват думи
Кратък сън
Кожата е цветна и моя
Буден изгрев
Прегръщаш ме и си отиваш
Болна нощ
До мен си и те искам
Никъде и близо
С теб докъдето има хоризонт
В ръцете ти заспивам
Уморен
Надрусан и жаден
За теб

 

 

 

 

някога

 

чувствал ли си 
празнота 
като бутилка
от която 
много мъже са
отпивали по глътка
чувствал ли си се 
несъвършен 
анти-идеал 
курва
наркоман
бездомник в 
сърцето ти
еби му майката на живота 
изгубен
уплашен
оптимист
грешник
болен от рак
парцал
не за плочки
а за света
изтискай ме до
последната капка 
за да попия в гробищната 
почва

 

 

 

 

***

 

Изяждам сърцето си 
Вена по вена 
И парче по парче
Го тъпча в устата 
Която мирише 
На гнило месо 
Мирише на мен 
Всеки път преди да се облека
И да си сложа миризмата с която ме обичаше 
Мирише на смърт 
Мирише на теб
Мирише на гробища
Мирише на пот 
Мирише на сперма
Мирише на курви и педерасти 
Които не съм и никога няма да обичам
Мирише на хероин и трева
Мирише на метадон от спринцовка 
В шибаната ми уста директно 
Напъхан 
Като плъх в мазе 
Само че той живее там
Ти не живееш в устата ми 
А в сърцето което вече изядох 
И те оставих бездомник

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 12. януари 2016 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]