Мартин Костов

проза

Литературен клуб | страницата на автора | съвременна българска литература

 

РОДИТЕЛИ

 

Мартин Костов

 

 

         Всеки път заспиваше преди мен. А аз малко преди да се събудиш, идвах и те гледах. Лицето, устните, очите, извивките, скулите, погледа, докато спиш, косата, ръцете ти... Прегръщах ги с дланите си. Галех ги и ги целувах. После ти все така сънен се събуждаше и ми шепнеше. Колко ме обичаш и колко съм далеч, да се приближа.
         Да съм далеч от тялото ти е като да вървя пеша в пустинята без вода и въздух. Без поглед и гледка. Без чувства, мирис и слънце. Пълен мрак. Наказание, което не съм заслужил, но спечелил, без да съм направил нищо.
         Прегръщаш ме. Усещам ритъма на сърцето ти. Клати ме и пулсът ти ме бута назад към времето. Като часовник, местещ малката си стрелка, защото другите ги няма. Къде са те? Изхвърлил си ги. Нали? И тях, както и спомените от празното ни минало. В целия свят бяхме само аз и ти... Бяхме и не бяхме. Страхът в очите ти издава и предстоящите движения на ръцете ти. На езика и миглите. Как трепват, щом те погледна и устните, тръгвайки към мен, се връщат назад, отново от страх.
         И те е страх да ме прегърнеш, за да не ме нараниш. Крадеш и бягаш от мен, псуваш и умираш. И аз умирам. Удряш ме и ме облизваш. По врата и от него все по-надолу. Стигаш до члена ми, отваряш уста и правиш, каквото ти харесва, докато плъзгаш ръцете си все по-нагоре по мен. Гъделичкаш зърната ми, стискаш ги, изправяш се, засмукваш оттам, пътуваш към всичките ми ерогенни зони. След което отново клякаш, за да поемеш щастието в устата си. Секунди по-късно ме буташ върху неоправеното от предния ни секс, легло. Аз лягам, ти - до мен, не спираш да шепнеш, докосваш и искаш, събличаш всичките ми дрехи. Късаш ги, вече не стават за обличане. Ти - също. Леглото скърца, толкова възбудени започваме шепнешком да пъшкаме, все едно се обичаме. Сякаш цял живот сме правили секс. С и без презерватив. Отгоре и отдолу, на масата и под нея. Пред всички.
         Будим се през нощта потни, мокри и изтощени. Забременял съм. Ще ставаме родители. Пием чай и кафе. Пушим хероин и свиваме трева. Свещта е към края си. Денят - също. Отново ръцете ти се озовават на пениса ми, който така упорито масажираш. Разсеян си. Бебето е на път да излезе. Продължаваш да ме искаш - и да ме няма, и да те има.
         Спиш и правим секс
         Чистим
         И перем
         Преобличам кожата ти
         Къпя душата ти
         И раждам
         В моргата на миналия ни живот

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. март 2015 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]