Мартин Григоров

драматургия

Литературен клуб - 20 години! | страницата на автора | съвременна българска литература

 

Из „В сянката на Ленин“

 

Ленин и Надя

 

Мартин Григоров

 

 

         ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ЛЕНИН - КРЕМЪЛ - НОЩ

 

         Ленин седи сам в креслото пред огнището. Пламъците на огъня се отразяват върху скръбното му лице и в мътните му очи.

 

         В скута му лежи писмото от Инеса.

 

         Вратата на кабинета се отваря и влиза Надя.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Влез!

 

         Ленин се обръща в креслото и я поглежда.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         О, Надя... ти ли си?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Друг ли очакваше?

 

         Ленин преглъща.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Не.

 

         Надя поглежда писмото в скута му.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Взех своето решение.

 

         Ленин я поглежда - в очите му се чете надежда и страх едновременно.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Наистина ли?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Да. Наистина.

 

         Надя се взира в очите му с възмущение и... ненавист.

 

         Ленин извръща очи.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Взех решението си. Но преди да ти кажа какво е, бих искала ти да ми кажеш нещо, Володя.

 

         При споменаването на това умалително име Ленин трепва.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Ако волята на Инеса означава нещо за теб, ще бъдеш искрен.

 

         Клепачът на Ленин трепва.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Тя знаеше ли?

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         За кое?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Не смей да ми се подиграваш, Володя. Знаеш за какво говоря. Говоря за заповедта ти от 17-ти юли 1918 г. към уралския регионален съвет.

 

         Дъхът на Ленин секва.

 

 

         ИНТ. МАЗЕ - ДОМЪТ НА ИПАТИЕВ - РЕТРОСПЕКЦИЯ - НОЩ

 

         Прозвучава поредица от изстрели и хор от писъци заглъхва внезапно.

 

         Виждаме как младо момче на име АЛЕКСЕЙ РОМАНОВ (13 г.) закрива лицето си с ръка, преди куршумите да го оцелят. В следващия момент то се стоварва на пода простреляно до своите родители и четири сестри, останалите членове на царската фамилия Романови.

 

 

         ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ЛЕНИН - КРЕМЪЛ - ДЕН

 

         В очите на Надя проблясва гняв.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Екзекуцията на Романови. На царя и семейството му.

 

         По челото на Ленин избива пот.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Тя знаеше ли? Знаеше ли Инеса, че ти си отговорен за смъртта на Николай и децата му?

 

         Ленин пребледнява като призрак.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Пет на брой! Толкова, колкото децата на Инеса!

 

 

         ИНТ. МАЗЕ - ДОМЪТ НА ИПАТИЕВ - РЕТРОСПЕКЦИЯ - НОЩ

 

         Главният екзекутор и комендант на дома на Ипатиев стъпва внимателно около труповете на своите жертви. Подритва ги, за да е сигурен, че са мъртви.

 

         Стените на мазето са окъпани в кръв.

 

         Главният екзекутор се обръща към един от членовете на разстрелния отряд: това е ВАДИМ, чекистът, който ограбва църквата на отец Герасим.

 

         ГЛАВЕН ЕКЗЕКУТОР

 

         Уведомете Москва. Телеграфирайте на Владимир Илич, че е свършено.

 

         ВАДИМ

 

         Да, другарю комендант.

 

         Вадим отдава почест, обръща се и напуска мазето.

 

         От пода се чува стон. Главният екзекутор се обръща рязко и поглежда към мястото, откъдето иде шумът - ЦАРИЦА АЛЕКСАНДРА (46 г.) протяга трепереща ръка към безжизненото тяло на единствения й син Алексей.

 

         Главният екзекутор изважда револвера си и прострелва бившата царица четири пъти - два пъти в гърдите и два пъти в главата.

 

         Главният екзекутор се обръща към офицера от дясната си страна.

 

         ГЛАВЕН ЕКЗЕКУТОР

 

         Погребете ги преди изгрева.

 

         Младият офицер е толкова шокиран, че не успява да реагира.

 

         ГЛАВЕН ЕКЗЕКУТОР

 

         Глупак!

 

         Главният екзекутор се обръща към членовете на разстрелния отряд.

 

         ГЛАВЕН ЕКЗЕКУТОР

 

         Погрижете се.

 

         РАЗСТРЕЛЕН ОТРЯД

 

         Да, другарю комендант!

 

         Главният екзекутор излиза от мазето и оставя останалите членове на отряда сами с жертвите си.

 

 

         ИНТ. КАБИНЕТЪТ НА ЛЕНИН - КРЕМЪЛ - НОЩ

 

         Сълзи се стичат по бузите на Надя. Погледът й е неизменно вперен в Ленин.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Тя знаеше ли?

 

         Ленин й хвърля враждебен поглед.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Не е знаела... нали?

 

         Ленин мълчи.

 

         Надя поклаща глава потресена.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Такава глупачка съм - да мисля, че ще й кажеш.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Опитах се, Надя. Не можах.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Да. Това не можа да сториш.

 

 

         ПАУЗА.

 

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Това ли дойде да ме попиташ?

 

         Надя поклаща глава.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Има и още, Володя.

 

         Ленин се изчервява и в очите му просветва гняв.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Ще престанеш ли да ме наричаш така?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Защо? Понеже Саша те наричаше така ли?

 

         Ленин потръпва при споменаването на това име.

 

         Надя се навежда напред и снишава глас.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Кажи ми, Володя... Какво щеше да каже брат ти за всичко това, ако още бе жив?

 

         Ленин сграбчва облегалките на креслото, за да прикрие, че ръцете му треперят.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Саша жертва живота си за нашата кауза. Какво би казал според теб?

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Аз довърших това, което той начена, и сторих нужното, за да осигуря победа за каузата ни. Заклехме се, че ще жертваме всичко в името на Каузата, Надя!

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Ти жертва нашата почтеност. Не ме замотавай!

 

         Ленин се навежда напред - в погледа му се чете агресия.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Няма да давам обяснения пред теб. Историята ще ме запомни с постиженията ми, не с престъпленията ми. Благодарение на водачеството ми почти сме спечелили гражданската война.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         „Почти“ е опасна дума, Володя.

 

         Ленин отново сграбчва облегалките на креслото, този път с решителност.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Какво е решението ти?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Напускам те. И вземам децата с мен.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Къде ще идеш?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Ще ги заведа при баща им. Александър Арманд все още притежава семейното имение в Пушкино.

 

         Ленин онемява.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Не се тревожи за проблемите на Александър. Ще взема със себе си всичко, което ще ни бъде необходимо.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Ще видим.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Инеса помоли аз да отгледам децата й. Възнамерявам да изпълня волята й. Но няма да ги отгледам заедно с теб. Ако цениш паметта на Инеса, няма да ме спреш.

 

         Ленин занемява отново. Не отвръща нищо. Само разхлабва яката си и си поема дъх с трудност.

 

         Надя обаче си поема дълбоко дъх с облекчение.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Последен въпрос.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Какъв?

 

         Надя изважда от джоба си ръчния часовник на Инеса и започва да го върти в ръцете си.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Помниш ли Зимния дворец? Нощта на твоя триумф?

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Разбира се, че я помня. Как бих могъл да я забравя?

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Помниш ли точния час на щурмуването? Часът, който ти лично избра?

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Точно два часа сутринта.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Точно два.

 

         Надя оставя часовника на Инеса върху малката масичка пред Ленин - оставя го с циферблата надолу. Кимва към него.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Часовникът на Инеса. Вече не работи. Смееш ли да предположиш в колко часа е спрял?

 

         Ленин поглежда часовника със страх и копнеж. Протяга се бавно с трепереща ръка и го обръща: ЧАСОВНИКЪТ ПОКАЗВА ТОЧНО ДВА ЧАСА.

 

         Ленин изпуска часовника ужасен и надава стон.

 

         Надя наблюдава бледото му и изкривено лице със съжаление.

 

         ОТЕЦ ГЕРАСИМ

 

         (зад кадър)

 

         ...ще доживееш да видиш неговото наказание.

 

         Ленин посочва Надя с треперещ пръст.

 

         ВЛАДИМИР ИЛИЧ ЛЕНИН

 

         Остави ме на мира!

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Ще те оставя. Но мир, Илич, ти няма да намериш.

 

         Надя става от креслото и се отправя към вратата. Обръща се, преди да излезе от стаята.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         Отивам да си стегна багажа.

 

         Надя излиза и затръшва вратата на кабинета зад гърба си.

 

         НАДЕЖДА КРУПСКАЯ

 

         (зад кадър)

 

         „Докато смъртта ви раздели...“ Но чия смърт именно?

 

 

 

 

 

 

 

върни се | прочети и следващия откъс

 

Електронна публикация на 04. септември 2018 г.
©1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]