Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

лодки

 

Мирослав Христов

 

 

 

имаш закачен кръст
на гърба, откачил си,
смееш се в лицето
на бетона, изливащ се
в дълбоките дупки
на нашия гррр-ад!
търсиш синьо в очите
на небето, за да забременееш
с надежда, а нея я няма
ела по-добре у дома
там където дъвчем плътта си
смучем своите пръсти, пътуваме
по линиите на дланите, шофираме
в трезво състояние
казваме да
и казваме не
we be safe
and we be tolerant

 

ето че отново ще бъдем спасени
от някой пророк, говориш ми
насън, за падащи звезди,
за задачи с няколко неизвестни –
паникьосан монолог, бълнуваме
мъчим се да заспим, ти
продължаваш да пиеш кафе
и да пушиш цигари
сякаш всеки момент ще изгреем

 

аз продължавам да търся кристалните обувки
под дългите поли на жените
под Витоша, която страда
когато те гледа така унил и нищожен,
прахосващ кафявата захар
отронила се от зъбците на градския часовник

 

в нас се крие нероденото утре,
което обича да се кърми от сухата гръд на София
смеем се един на друг
и залитаме право натам,
накъдето ни водят краката

 

ето че отново сме в ритъмa
на тарамбуки и флейти
греем се с вино и лунна светлина

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 08. декември 2009 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]