Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

рембо тусирол дрехи вълни копчета бизнес
(лято в 3 части)

 

Мирослав Христов

 

 

 

    I

     

    филма за Рембо
    в периода когато е продавал оръжие
    а после влак и път
    с търговска цел
    на място без обозначения
    с битници и кривогледство
    ставам всеки ден,
    за да изскачвам по една скала
    с вятърът, който буди вълнисти очи

     

    под смокинята
    оставам насаме
    с липсата на роля
    с Лу Сюн и някой разказ без глава
    със самовглъбеният и благонравен Жельо

     

    а после Лъче Марин пее и крещи
    събаря хорските прегради
    с рими тръби въглища в летни печки
    и музика
    пред банки и магазини за кафе
    и продавачки вгледани
    в основната рима
    на тримата на паважа, които гърмят
    с оръжия, но мелодии вместо куршуми
    седнали на летящо килимче,
    намерено в кофата

     

    търговията е борба
    вземаш решение да достигнеш целта
    въпреки всичко
    можеш да водиш подобен живот
    да бъдеш упорит и гладен
    и да пиеш ром, водка и нес кафе разтворено в бира
    да преглъщаш с развалени зъби
    супата живот и обелката нощ
    и гларусът и изрусеното момиче на балкона
    и побърканите хора в мрежите
    и рибата
    и огледалата
    подсолената кожа
    и мисълта
    за богатство
    за бог-адство ....

     

     

     

    II

     

    …а после планина, където е студено и вали,
    но не отвътре, а навън
    с музика и кал и езера,
    с целия този шум
    на съвършената симфония

     

     

     

    III

     

    (positioning me inside out, first aid coming to picture the wounds)

     

    a в лятото има няколко, две три може би
    горещи неща, като въглени и очи, които се смеят
    и железни мостове, под които децата са черни
    като замъглени луни в чашата, вместо лед
    тя, се случва в песента,
    и покойникът може да чуе как бие сърцето
    отсам кафе машините и аптеките
    и сиропите за кашлица, които изпиваме
    защото кашляме много
    и гърлото със застиналата буца пръст
    изгълтана онази вечер след другата
    която изгълтахме... не помня вече

     

    онзи сън
    с цветна визия, на нов три де екран
    предизвикан от самолетна или психическа катастрофа
    и ятата от птици-скитници и свидетели
    на съновиденията

     

    спим в един чувал и споделяме видяното
    а на сутринта ядем грозде, аз се къпя
    ще потеглим все накъдето сме тръгнали, нали?,
    ще ни спрат на някоя граница, където концертът е свършил
    а после време ще убиваме и ще доизяждаме храната

     

    i hear the sound of drums on a melody
    i hear the time has come
    (колапс изкривен във времето, пространствено
    шоков удар по гръбнака на светския паразит
    по туристическия вирус, по шикозния гримиран слон
    зад паравана парчета месо и карнавална музика
    папагали змии и хермафродити
    чути в обертона, музикалния съпровод на един разпадащ се свят)

     

    краката ми настъпват бодилите щастливи откъснати от тях
    отпиват от бутилката, до пристанищата в нас и извън нас
    заспиваме
    и се събуждаме,
    за да заспим отново
    някой ден
    ще се събуждаме
    без да спираме

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 17. май 2013 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]