Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

една муха на прозореца

 

Мирослав Христов

 

 

 

    I

     

    обичам да те мразя
    да правя синини
    по краката ти и да
    те хапя в ритъм
    гледайки те
    безпомощна
    вярвайки си
    на всичкото отгоре
    мислейки си
    че в това има смисъл

     

    когато вярата в другия
    ме е напуснала
    а тя просто е
    набързо скроена рима
    която забавлява околните
    и заглушава неразбралите
    репликите си актьори
    всички си мислят
    че са прави и затова
    съм единен в мнението си
    с онзи, който е хвърлял
    камъни по очилатите
    (правоъгълни кални вратолишени позорници)

     

     

     

    II

     

    ето че ако си сам
    и силен в отношението
    към самия себе си
    разголен откъм грешки и неволи
    като един полудял Разколников
    ми се иска да плюеш
    върху запотените
    от своята мазна правилност
    лица
    и да си мълча
    и да се мъча
    и нищо да не мисля
    и да чувствам
    любов и омраза
    слети в едно
    еретическо начало
    което е по-свободно
    от едностранчивата
    кон-с-капащина
    лишена
    от добри обноски
    и мъглява
    в своите виждания
    защото е избрала
    да живее в лъжовен съюз
    с причастия и местоимения
    с мен и нея
    с камъка в окото ти
    искам да общувам
    да разбера защо
    си весел и тъжен
    едновременно
    сменил посоките
    задал щастието
    като ориентир
    служещ безцелно
    на преходност и страсти
    (ха-ха, проповеднически врели-некипели)

     

     

     

    III

     

    аз съм положен на произвола
    на случващото се
    преминаващо граници
    символи и идеи
    аз вярвам
    че има изход
    и истината
    би ми го показала
    ако я помоля за това
    значи все още съм жив
    все още – но защо ли
    въобще си мисля за теб
    когато си просто един
    празен силует
    изпразвам върху теб
    съдържанието си
    усещам твоята суматоха
    и моето безсилие

     

    в течението на реката
    бих те помолил за прошка
    а ако имаше слух
    щях да ти кажа,
    че съм егоистичен
    и ми се иска да те мразя
    просто така –
    едно безочливо своеволие.

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 17. май 2013 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]