Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

голата Софи

 

Мирослав Христов

 

 

 

    видях на градския площад
    във фонтана да се къпе
    една на вид добре обладана жена
    която наричаха Софи

     

    тя знаеше че всички
    бели и червени лица
    с които се е сресвала
    или неприлично закопчавала
    на които е продавала своите бедра
    и многоточията зад името си
    спят мокри в съня си
    и я сънуват

     

    тя знаеше защо зимата е пуснала корени
    защо парковете и алеите са отдушници
    защо просяците в подлезите са красиви
    защо ангелите ходят боси на Женския

     

    хората очевидно
    сами я избираха
    подсказваха й
    с една извивка на устните
    с една скъсана струна
    и с леко притискане към гърдите й
    че има интересни възможности
    като тази да забравиш
    че някога си бил влюбен в нея

     

    когато през февруари времето е самотно
    след девет вечерта
    аз се разхождам под ръка
    с голата Софи

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 17. май 2013 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]