Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

Mystical machine gun

 

Мирослав Христов

 

 

 

    Суровината на материала носен от нас е правопропорционална на положения труд по време на изгревите, събличащи пред очите ни голи лъчи. От небо-с-клона, откъдето падаме и ритаме в коремите на майките си, а после бъркаме в паниците, в търсене на мед, жизнените сокове в нас сключват брак със забранени плодове.

     

    Ето ме - аз стоя тук, съвсем не на място, съвсем не-изгубил надежда и съвсем без дъх, тъй като нямам повече камъни за мятане, а това ме убива.
    Обувките, с които ходя са твърде малки или твърде големи, затова пътеката ме води пред лицето на грапавия бетон и снишените хорски прегради – бодливи ръце зъл опитомител. Ето там заставаме в бойна редица, мълчаливо заслушани в бесовете – те са тор в нашата градина.

     

    Благостта на думите съживяващи прашасалата книга на ума са боготворна радост в дните на знака „плюс”. Само тогава бих могъл да родя отново от себе си чистата новост на времето. Тогава отново израствам без да се заяждам с кривогледството на външния поглед.
    Ето тук вътрешния свят царува близо до празния величествен Отец.

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 17. май 2013 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]