Мирослав Христов

„Череша с гравитация“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Птиците

 

Мирослав Христов

 

 

 

    виждам
    чувам
    мълча си
    изучавам
    законите
    на птиците
    които летят безотговорно
    над главата ми
    над блока и антените
    над леглото ми
    вече цял час
    откакто се смея

     

    думите на молитвата
    са прозорците през които
    вали, излиза дима от цигарите
    пускам си песен на Tricky

     

    първият закон гласи:
    събуждай се!

     

    кафето е гъсто и плувам
    в очите,
    отворени широко
    изгряват зениците
    притаени в обвивката
    на променливия Мен

     

    втори закон:
    мълчи!

     

    вече повече от час
    откакто се смея
    забравям всичко, което съм знаел
    за крилата им, ангелски,
    не разбирам смисъла на летенето
    а граници няма
    все тая картина
            на жената с пищния бюст

     

    трети закон:
    вали!

     

    захарта е полепнала
    по сухите устни, пръсти
    търсят тялото ми, то е до мен
    значи не съм сам
    имам с кого да играя
    на криеница

     

    дъждът напълни чашите
    да пием,
    за да порастнем!

     

    четвърти закон:
    огрявай!

     

    песента продължава
    да отронва листата
    от клоните
    от високо се виждам
    в гнездото е топло,
    отворил съм човка

     

    петият закон:
    лети!

     

    продължавам да се смея

     

    светът е обърната маса
    на която сме откъснали краката
    за да видим как е там долу,

     

    в кухнята

     

    готвачът се бори с птиците
    които не искат
    да свършат в KFC.

     

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 29. април 2010 г.
Публикация в кн. „Череша с гравитация“, Мирослав Христов, Изд. „АРС“, Благоевград, 2010 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]