Мирослав Христов

„Зъби“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

настояще римувано с паве

 

Мирослав Христов

 

 

 

    и аз като някой с по-спокоен глас
    може би трябва да натъпча думите в устата си
    и да ги подпаля
    за да запълня дупките в зъбите
    със някой друг фалцет или остроумие
    после да опиша дупките в асфалта
    мълчанието на светофарите
    безхаберието на птиците
    да захапя клепачите и падащите листа
    да есента винаги е била такава вятърничава знам
    и на баба си хвърчилото
    което обичаше да се вие като буреносен облак
    над черницата
    винаги пред затишие или буря
    винаги отнесло със себе си белите ми дробове
    някъде на юг
    и аз може би трябва да опиша сълзливите капчици въздух
    реещи се около мембраната на дните
    и яйцеклетките на просторите
    шумните вариететни постановки
    с участието на просяците
    и сперматозоидите
    да ги докосна иронично с пръсти
    после да назова този град
    поименно
    неговия саундтрак и скърцащите му легла
    да го опитомя изплюя изнасиля
    да дам пример или нищо да не давам
    да се изложа публично падайки по стълбите
    и да нарека нелепата случка вдъхновение
    после да си свия цигара и да забръмча като муха
    бззззз
    която все губи главата си някъде в дима
    и все не намира паяжина
    но не
    аз не искам
    да пиша за глаголицата на глътките вино
    да изпразвам съдържанието на белия лист
    и да изримувам някой друг смисъл докато му се види
    края
    всъщност
    предпочитам да римувам настоящето с паве

     

     

     

     

     

     

    върни се | продължи

     

 

 

 

Електронна публикация на 20. май 2013 г.
Публикация в кн. „Зъби“, Мирослав Христов, редактор: Стефан Иванов, Изд. „ЕРГО“, София, 2012 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]