Мирослав Христов

„Зъби“

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

На път към Диабат

 

 

Мирослав Христов

 

 

 

    Медитиращите хора
    захвърлиха ръцете си на брега
    толкова лесно е да живееш без часовници
    че се чудя дали ще пристигнем навреме

     

    Пясъчните кристали под нас
    се огъват под натиска на стъпалата
    и се отразяват в кожата ни
    хванати сме ръка за ръка

     

    Вече вървим няколко часа
    търсим Диабат, берберското селце
    където някога е къмпингувал Джими Хендрикс
    сега легендата се носи като скъсана струна
    след нас и ни дава повод да вървим часове наред
    по осеяния с боклуци марокански плаж

     

    Накрая се губим в голф игрище
    всичките му черни дупки силно приличат
    на челата на виолончелисти изпълняващи “Are you experienced?”
    охраната ни отвежда към изхода
    където се озоваваме точно пред кафето
    кръстено на негово име - единственото работещо място в селото

     

    Пристигнаме най-накрая макар и без време

     

    Стените са изрисувани, всичко изглежда така както е било тогава
    в края на 60-те с изключение може би на голф изгрището срещу нас
    чиято огромна площ само ми напомня колко много черни дупки
    има по челата на днешните виолончелисти

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

 

 

 

Електронна публикация на 23. март 2011 г.
Публикация в кн. „Зъби“, Мирослав Христов, редактор: Стефан Иванов, Изд. „ЕРГО“, София, 2012 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]