Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Срещи насън"

 

 

Естраден присмех,
хаос и
зимен съсек.
Ограбил себе си
човек отива, откъсва се
и пак се връща
към точката
на свойта същност.

 

Разпръсква негативни
люспи,
Отърсва се от
книжен прах
Развихрил бич
за властна поза,
изплисква киселинна злоба
на мъстител.

 

Зъбни дискове във ход
прегризват със скърцащ звук
и в ежедневен ритъм
проблясък,
разум и
сърдечност,
загърнати в разкош.

 

Върви! Да. Там ще
достигнеш върха на
пирамидата от
кухи дрънкащи консерви.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!