Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Срещи насън"

 

КОГАТО В БАНСКО СЕ ЗАВЪРНА

 

Миа Николова

 

 

Когато в Банско се завърна
и вдъхна боров аромат
усещам колко е красиво
в този малък, китен град.

 

Когато на чардака седна,
на който моите деди
преди години са стояли,
нахлуват спомени, мечти…

 

Когато върховете остри
облитат пирински орли,
а еделвайс сребрист опъстря
най-недостъпните скали…

 

Когато погледът се рее
в недостижими висини
и лястовичка нежно пее,
и Глазне сладко ромони…

 

Когато с шепи жадно пия
от снежни ледени води…
Когато небосвода нощем
обсипят бисерни звезди…

 

Когато Пирина загледам
непоклатим и величав,
у мен замира всяка болка
и всяка мъка, всеки гняв.

 

Разпалва се в душата чувство
за порив нов, за спомен жив,
когато в Банско се завърна
във тоз обичан кът красив.

 

август 1995

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 16. юни 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!