На Весела Димова

Свещта запалена
пред огледало
гори
крилете на щастливи
пеперуди,
сковава дните –
ягодова пяна –
върху гоблен от
вричания луди.
Ах, кадифени пеперуди!
В такт с метронома
пъплят – дух и воля –
върху пейзажните
картини на живота...
И съвсем в началото на Края
кремират се отново,
за да могат
да продължат летенето
във “пясъчен часовник”.

To Vessela Dimova

The candle lit
In front of a mirror
Burns
The wings of happy
Butterflies,
Stiffens the days –
Strawberry foam –
Upon a tapestry
Of mad vows.
Oh, velvet butterflies!
In time with the metronome
Crawling – will and spirit –
Over the landscape
Paintings of life...
And right in the beginning of the End
They cremate themselves again,
In order to be able
To continue their flight
Inside a “sandglass”.