Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

Погледнахме се –
рани от
сълзи

 

Намерихме се
и във хаос
прошепвахме
случайни тайни

 

Живяхме
слънчеви години
дни
Сънувахме
ти – мен
аз – теб
и ти
и аз
в една
реалност
с дъх
на рози –
ранени рози –
оставени
на пейка
в зимен ден
сами
да дочакат
срещата
в безвремието
Измръзнали
Разпилени
...................

 

 

 

We looked at each other –
Wounds from
Tears

 

We found each other
And in a chaos
Whispered
Random secrets

 

We lived through
Sunny years
Days
We dreamt
You – me
I – you
And you
And me
In one
Reality
With a whiff
Of roses –
Wounded roses –
Left
Upon a bench
On a winter day
Alone
To wait until
The date
In timelessness
Frozen
Scattered
...................

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]