Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

На раздяла
лебедите не отлитат заедно.
Но се докосват
в слънчогледения ден.

 

Отиват си,
за да намерят щастие,
полярната искра да доловят
- - - - - - - - - - - - -
и мойта плът
да бъде в пясъка
- - - - - - - - - - - - -

 

На раздяла
лебедите не отлитат заедно,
но са един до друг
в сънищата, в мислите...
И в капки
гроздов сок от времевата права
завръщат се
пред Съдните врати...
На раздяла
лебедите
не отлитат
заедно.
Те плачат заедно,
но без сълзи...
- - - - - - - - - - - - -
крясък
- - - - - - - - - - - - -
На раздяла
лебедите не отлитат заедно.

 

 

 

At parting
Swans don’t fly away together
But they touch each other
In the sunflower day.

 

They go away,
To find happiness,
The polar spark to catch
- - - - - - - - - - - - -
And my flesh
To lie in the sand
- - - - - - - - - - - - -

 

At parting
Swans don’t fly away together,
But stay side by side
In their dreams, in their thoughts...
And in drops
Of grape juice from time’s straight line
They come back
To the Judgement gates...
At parting
Swans
Don’t fly away
Together.
They cry together,
Without tears...
- - - - - - - - - - - - -
A scream
- - - - - - - - - - - - -
At parting
Swans don’t fly away together.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]