Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

Ако до езерото кацнат бели чайки –
в длани им подай горчива глътка
без бит сантименталност. Бягай,
бягай по скърцащата лента –
ден след ден.
Пътят пак посипан е
с черна сол,
която раните лекува на звездите.

 

Отвъд години истината е два грама.
Тънка – но я има.

 

26 юни 2004
Панчарево

 

 

 

If by the lake white seagulls land –
In your palms give them a bitter sip
Without a single bit of sloppy sentiment. Run,
Run along the creaking conveyor –
Day by day.

 

The road is strewn again
With black salt
That heals the wounds of stars.

 

Beyond the years truth is – but two grams.
Thin – but there.

 

June 26, 2004
Pancharevo Lake

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]