Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

Развитие

 

Миа Николова

 

 

Не, няма нищо поетично –
да изрисуваш думи върху
дланта на времето.
Да стържеш с нокти
от лъжите истина.
Борба за кислород –
обречена!

 

Да, всеки дъх тъче надежда
и по координатата изплъзва се
без миг.
В геометричната случайност
се люлее, гони времето
без лик.

 

Да, Няма Нищо...

 

 

 

Growth

 

 

No, there is nothing poetic –
To draw words onto
The palm of time.
To scratch with your nails
Truth from the lies.
A struggle for oxygen –
Doomed!

 

Yes, every breath weaves hope
And slips away along the co-ordinate
Without a flash.
In the geometrical chance
It swings, pursues the time
Without a face.

 

Yes, There’s Nothing...

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]