Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

Как да вярваме на Хемингуей
“Бъди винаги влюбен!”

 

Тегобата на ежедневието носим,
острието на лъжата,
стрелата на измамата.
Рани и белези след тях.
Мъдрост от рани.

 

Хай-технологии
и свръхкрушение
набраздяват нашите илюзии.
Крясък.
Надолу и надолу
по стълбата от зелената луна.

 

Луната е горе, а ние – долу –
Без обратен път
Само стълбата и луната
Резонансно
               надолу и
                              нагоре
               надолу
                              и пак нагоре
               и надолу
                              и...
               до Края.

 

Дали Краят е само нагоре?

 

 

 

How to believe Hemingway
“Alwaysbe in love!”

 

We carry the hardships of everyday life,
The blade of lies,
The arrow of deceit.
Wounds and scars after them.
Wisdom from wounds.

 

High technologies
And total collapse
Furrow our illusions.
A scream.
Down and down
The ladder of the green moon.

 

The moon is up, and we are down –
Without a way back
Only the ladder and the moon
Resonantly
               down and
                              up,
               down
                              and up again,
               and down
                              and...
               To the End.

 

Is the End only up?

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]