Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

Трептенията
на последните дихания,
рисуват се на фона на живота –
без багри – но със сияние,
без свещ – но с кръст.

 

И онзи миг,
пред който се застава
за сребърната равносметка,
разбърква в чашите
мехурчета от дните
на сънища –
измислени от рибите,
които са се случвали,
които са целували,
които са замлъквали.

 

Човешките съдби са
таблици,
запълнени наполовина
от всеки homo sapiens –
без самият той да знае
участието в тази сделка
без преговори.

 

На Мисисипи бреговете са красиви!
Дали и Сена слуша тази песен?

 

 

 

The last breath’s flickering
Is painted against the backdrop of life –
Without a colour – but with a halo,
Without a candle – but with a cross.

 

And that moment,
In front of which one stands
For the silver summing up
Stirs up in the glasses
Bubbles from the days
Of dreams –
Made up by the fish,
That have happened,
That have kissed,
That have fallen silent.

 

Human destinies are
Charts,
Halfway filled
By every Homo Sapiens –
Without being aware of his own
Participation in this deal
Without negotiations.

 

Mississippi’s shores are pretty!
Does the Seine also listen to this song?

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]