Трептенията
на последните дихания,
рисуват се на фона на живота –
без багри – но със сияние,
без свещ – но с кръст.

И онзи миг,
пред който се застава
за сребърната равносметка,
разбърква в чашите
мехурчета от дните
на сънища –
измислени от рибите,
които са се случвали,
които са целували,
които са замлъквали.

Човешките съдби са
таблици,
запълнени наполовина
от всеки homo sapiens –
без самият той да знае
участието в тази сделка
без преговори.

На Мисисипи бреговете са красиви!
Дали и Сена слуша тази песен?

The last breath’s flickering
Is painted against the backdrop of life –
Without a colour – but with a halo,
Without a candle – but with a cross.

And that moment,
In front of which one stands
For the silver summing up
Stirs up in the glasses
Bubbles from the days
Of dreams –
Made up by the fish,
That have happened,
That have kissed,
That have fallen silent.

Human destinies are
Charts,
Halfway filled
By every Homo Sapiens –
Without being aware of his own
Participation in this deal
Without negotiations.

Mississippi’s shores are pretty!
Does the Seine also listen to this song?