Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

***

 

Миа Николова

 

 

Люляците
пак са се
прегръщали
в канелената
вечер,
след вчерашния дъжд.

 

Истините
пак са се
надлъгвали,
разплискани
от вятър,
сред гиздавата ръж.

 

Корабите
пак са си
прошепвали
в пристанищните
длани
за мраморния път.

 

Истините
пак са се
надлъгвали
за люляци,
бръшляни,
за вчерашния дъжд.

 

 

 

The branches
Of the lilacs
Have embraced again
In the cinnamon
Evening,
After a fallen rain.

 

The truths again
Have lied to each other
In the face,
Spilled over
By the wind,
Among a florid plain.

 

The ships
Have whispered silently
For days
Into the hands
Of ports
About the marble way.

 

The truths again
Have lied to each other
In the face
About the lilacs,
And the ivy,
About the fallen rain.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]