Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

Матрица

 

Миа Николова

 

 

Неусетно и
безапелационно
човек
се трансформира
в имитация евтина
на каквото би
могъл да бъде.

 

С бързината
на разтваряща се
ефервесцентна таблетка
качествата оригинални губи.
Върви срещу
собствената си натура.

 

Изчерпан от стойност пластид.

 

Фигурата на новия свят –
венозно инжектирана с
физическа и
душевна перверзия –
морална отломка.

 

Робот администриран
посяга към сива течност,
все по-сива...
Среда механизирана без кислород.
Жадно пие от нея и
свиква
да възприема света
без сантименталности,
за да не ръждяса.

 

 

 

Matrix

 

 

Insidiously and
Adamantly
Man
Is transformed
Into a cheap imitation
Of whatever
He could be.

 

With the speed
Of a dissolving
Effervescent tablet
His genuine virtues melt.
He walks
Against his own self.

 

An exhausted plasticide.

 

The new world’s shape –
Intervenally injected
With physical
And mental perversity –
A moral waste.

 

An administrated robot
Reaches for some gray liquid,
Grayer and grayer...
A mechanized medium without oxygen.
He thirstily drinks
And gets used to
Accepting the world
Without emotions,
So as not to rust.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]