Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

Кръговрат

 

Миа Николова

 

 

Омраза, грубост и цинизъм
изключващо отблъскване
на повик към
замиране във храм
на висшето
безсмислие.

 

Запален зов
за помощ от
отричане.
Вулгарен ужас
празна сцена
кошмарен звън
на бясна ера
отключва гъвкаво и сръчно
процес на
зрелищно делене
на две до
близката далечност.

 

Във дълбина на zoom
душевност търси
намира
тътен,
пясък
и сълза със
покровител – вечността.

 

Последователно
превръща в
груба сянка
кодирания вик
на две лица
рутинно кръговратни
с обща точка.

 

Прониква в
схемата на
точна скала
без разделител
за отмерване
на единицата
лъжа
погледната
от разстояние.

 

Рефлексно: Докога?

 

 

 

Cycle

 

 

Hatred, rudeness, cynicism
Excluding rejection
Of an appeal for
Fading in a temple
Of the highest
Nonsense.

 

A burning cry
For help by
A denial.
A vulgar horror
Empty stage
A nightmarish toll
Of a raging age
Skillfully and flexibly unlocking
A process of
Spectacular fission
In two till
The near far away.

 

Within a depth of zoom
Searching for a soul,
Finding
A rumble,
Sand
And a tear
With a guardian – eternity.

 

Gradually
Transforming
Into a coarse shadow
The encoded cry
Of two faces
Routinely circling
Within a common point of interjection.

 

Penetrating into
The scheme
Of a fixed scale
Without a divider
For measuring
The unit of
Lie
Viewed
From far away.

 

Reflexively: Until when?

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]