Миа Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | "Отново"

 

Грим

 

Миа Николова

 

 

Надушва се
през врява на лъжци
старание за мисъл
непонятна,
развързана душевност
и злини
със ярост гълтат
времето без вяра.
Изсипана велика злост
беззвучна компетентност
моли, приграбва път –
гримиран мост
на тихо срастнали окови
през досегашното
от днес
към вчера.

 

 

 

Make-up

 

 

One can smell
Through liars’ clamour
An attempt of thought
Incomprehensible,
Untied mentality
And evils
Swallowing with rage
The faithless time.
Great spite pouring
Soundless competence
Begs, engrabs a way –
A made-up bridge
Of quietly accreted chains
Through the hitherto
From today
To yesterday.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 08. септември 2010 г.

г1998-2010 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]