Надушва се
през врява на лъжци
старание за мисъл
непонятна,
развързана душевност
и злини
със ярост гълтат
времето без вяра.
Изсипана велика злост
беззвучна компетентност
моли, приграбва път –
гримиран мост
на тихо срастнали окови
през досегашното
от днес
към вчера.

One can smell
Through liars’ clamour
An attempt of thought
Incomprehensible,
Untied mentality
And evils
Swallowing with rage
The faithless time.
Great spite pouring
Soundless competence
Begs, engrabs a way –
A made-up bridge
Of quietly accreted chains
Through the hitherto
From today
To yesterday.