Даниела Михалева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

37

 

Даниела Михалева

 

 

Имаме температура, висока дори за август.
И само едно нещо може да ни я отнеме.
Но ние не говорим за него.
Предпочитаме да говорим
за невероятни неща,
за омагьосване,
за род и число,
за вечер,
която минава отново под дъгата.
За утрешния ден.

 

Спускаме се боси
по склоновете на дюните.
Склонни сме
да се изкачим до някоя скална става
с красиво шприцовани вени,
в чието легло погледите ни
да се проникват безболезнено.
И в мъничките легенчета,
които са просто шупли
в полуотнесения камък,
да заврем виновно пръстите си,
да ги изгубим,
да не ги протегнем.

 

Ние чакаме.
В тази вечер,
в която
не криеш усмивката си,
знаеш че те състарява,
а аз ти говоря
за микропукнатините в зъбите си,
как вече нокътят прескача,
с вселената се разширяват...

 

Изстиват скалите под нас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 04. юли 2011 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]