Даниела Михалева

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на авторката

 

***

 

Даниела Михалева

 

 

 

лудостта за която ти говорих
вече отмина
и сега гледам след нея
и виждам само пътя

 

и (не) искам да си спомня
най-нелепи и странни неща
униженията и гордостта
и ето че ме връща
един забравен случай
с едно нещастно животно
няма значение (чак толкова голямо)
дали е било човек
и когато това същество умря
нещо в мен се обърна
и падна в очите ти
и в очите на другите
и когато след време
нещо върна спомена
не изпитах нищо
освен угризения
към другите които смятах
за така безчувствени
всичко беше отминало
както лудостта за която ти говорих

 

остана ми само говоренето
лудостта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 26. октомври 2009 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]