Мила Страшимирова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

ДВЕ ОЧИ

 

 

Синьото от твоите очи
протича в моята душа.
О, защо чак сега
те срешнах, Питър Пан?
Къде беше,
когато сърцето ми кървеше
от скорошните рани?
Къде беше,
когато чаках те цял ден?
Какъв е този ген,
който те прави толкова приказен?

 


Мълчиш.
Дори по телефона не
Благоволи да ме потърсиш.
После на себе си ще се сърдиш,
Ако не искам да те видя.
Стига, стига!
Какъв е този вирус,
С който си ме заразил?

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. ноември 2002 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!