Мила Страшимирова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

ЕДИН ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО

 

 

Един есенен ден по шосето
Влачеше кафяв куфар детето.
Пет приятели препускаха отпред.
Бръмчаха и бърбореха безсмислено без ред,
а Милето мъчително си мъкнеше багажа.
Главата гадно гуреливо я грозеше -
Защо, после ще ви кажа!
Осем километра към Костенец остават…
"Толкова трудно тътрузя телцето си!"
Мислеше Милето, но мълчеше си.
Сал веднъж вростена везутешно:
"Бе що бях блюскала, че борема ме боли?"
Бре, да видиш ти!
Седем километра към Костенец остават…
Фъшкии навсякъде фо фътя.
Кон в колето казе кревата.
Пътя се пие протяжно в пескрая.
Няма накуа нуда, ще низмреме!
Шест километра към Костенец остават…
Ралка я ролят ролената.
Спряхме да сапалим по сигара,
Да починат потните прайници.
Подехме пак по пътя песен.
Пет километра към Костенец остават…
Я! Някой нзел, че написал:
"Да живее цар Симеон!"
на недна нстена.
Кeй какви кора кимало в коз Кладенец!
Четири километра към Костнец остават.
Сапочнаха семесета да сращат на Силето.
"Обади ми се бе, орунгел!"
Е, кво са да орави, като са й
орели обходящите обаждания?
Три километра към Костенец остават…
Вече сме близо - броя на човеко-бъшкиите
Бързо се бъсти.
А и на истинските също.
Вече дори буфара й се боклепа.
Пекъв пес пае плобно.
"Писна ми! Пече ми се появиха
пазоли на планите!"
Лоя луфар е лого лежък.
Два километра към Костенец остават…
Джанга-ланга-джанга-ланга
Се тлачеше туфара.
Слънцето силно срепича.
Жаждата се жосили.
В далечината мъждука гарата.
Един километър към Костенец остава!
Никеца нупи нотилка нода.
Най-сетнеееееееееееееееее.
Нема да нумра!
Бързаме бързо бързия да гепиме.
Обаче го изпущихме, на!
Айде обратноооооо…

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. ноември 2002 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!