Мила Страшимирова

поезия

Литературен клуб | нова българска поезия | страницата на автора

 

РЕШЕТКИТЕ НА МОЙТА СВОБОДА

 

 

Ти си толкова близко,
И толкоз далече -
Сякаш пропаст ни дели.

 

Сбогом и благодаря за всичко!

 

Ти си толкова мила,
толкова нежна, добра.
Каква е тази сила,
Която те докара до това?

 

Ти си ангел без криле,
Светец без ореол,
Искам на колене
Да падна пред твоя престол.

 

Ти си невинна като сълза,
Беззащитна като малка сърна,
И силна, толкова силна!
Дори не мога да го обясня.

 

Ти, мъченице без име,
Ти си мойта съдба.
И когато падна прости ми,
Че не мога да продължа.

 

Сбогом и благодаря за всичко!

 

Не, не казвай никога това!
Не ме оставяй толкова сама.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. ноември 2002 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!