Мила Страшимирова

поезия, проза

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска проза

 

...И БУТИЛКА РОМ!

 

Мила Страшимирова

 

         В представата на повечето хора думата "ветроходство" се свързва с "яхта на Карибите" и оттам - със "сметка в Швейцарска банка".
         Обаче се оказа, че не е така - яхтинг мога да правя дори аз, малко по-богата от църковна мишка.
         Яхтата е морски съд с 1, 2 или 3 мачти и едно тяло. Управлява се от рул (нещо като голяма перка). Има страшно много яхтени термини - ванти, вимпели, канджи, кранци, румпели, кнехти... Няма да ви занимавам с яхтената терминология, само ще кажа как едва не цопнах във водата от смях, когато нашият рулеви подвикна на един от брега: "Бе я ме вържи за оная утка!" Утката е средство за овързване (швартоване) на въжета (шкоти).Ванпотенсът е една обтяжка, а от опасности ви предпазва сигнален буй.
         Състезателните яхти нямат двигател, а другите имат.
         Там, където седите, се казва кокпит. Ако е отворен, можете да се печете.
         Ако е затворен, можете всичко да правите (най-вече да не изгаряте), но яхтата ви моменталически ще бъде класифицирана като "ебалник".
         Може би най-използваният израз от яхтения жаргон е "да се окъпачиш" или просто "къпак": значи да обърнеш цялата лодка или себе си във водата.
         Първо, ще запона с най-важната съставка на магията "ветроходство" -

 

§ яхтаджиите §

 

         Те са жестоки. Буквално.
         Имат загар (но не от солариум).
         Имат руси коси (от слънцето).
         Имат мускули (но не от бодибилдинг).
         Джентълмени са (но не лигльовци).
         Повечето не говорят много, защото знаят, че истинските неща в живота трябва да се преживяват, не да се плямпа.
         Винаги можеш да разчиташ на тях (дори да те прецакат).
         Не обичам клишетата, но трябва да използвам тук едно - "полови атлети". Прочетете книгата "Далаверите на един водолей" на Владимир Христов-Вовата и пак ще си говорим относно яхтаджийска похот.
         Пият като сюнгери (по-добро сравнение не ми идва наум).
         Е, има и мекерета между тях.
         Но като цяло, яхтаджиите имат от онази житейска мъдрост, до която книжните и нетските плъхове никога няма да се докоснат.
         Жените-ветроходки се делят на два типа:
         1. придружителки (да не кажа компаньонки) - те може и с токчета да дойдат на яхтата
         2. баш-яхтаджийки. Някои митични фигури в българското ветроходство:
         Петя - пресякла сама Атлантика
         Мая - построила си сама яхта
         Юлия Папазова - обиколила света
         Гинка - шеф на базата в Панчарево

 

         Почти всички митични мъже в Българското мореплаване имат прякори - даже на някои никой не знае истинското име: `Копана, Шегела, Калимошки, Пушката, Пешконти, Миляка, Скендера, Никоса, Корфу, Джони...
         През годината се правят няколко регати, като най-напечена е третомартенската, която се провежда на Варненското езеро. Тук, на язовир Искър, има Гергьовденска, Великденска и Жоро Слона (по името на легендарен ветроходец). Има също така еко-регата порт-Бургас.
         Регатата има сложна организация, която всъщност и аз не разбирам изцяло. Състои се от няколко гонки. Гонка е проплаване на някакви дистанции и обикаляне на бочки (нещо като големи шамандури). Правят се няколко гонки през двата дни на регатата, които излъчват различни победители, но в крайна сметка първенец е екипажът с най-малко наказателни точки. Наказателни точки се дават ако се натресеш в знак, пропуснеш го, или пък некоректно задминеш друга яхта.
         В съзтезтелния ял-6 има 5 роли (отзад напред) - рулеви, гротшкотмен, стакселшкотмен, рейкови и носови.
         Стига вече технически подробности, почвам с разказа за регата Гергьовден'03.

 

         Натъпкахме фолксвагена на Пешо до дупка, така че като купихме продусните се наложи да започнем да ги ядем, за да се отвори място. Леле, тоя Пешо ме разби - караше със 100-120 по Самоковско шосе. Затова ние с Велизар сега сме като в рекламата на DHL. Ама е гот да се кара бързо, мамамустара! Адреналинът се повиши още преди да стигнем - едно заради вероятната катастрофа по тясното завоесто шосе, друго заради полицаите - оказа се, че на колата на Пешо й липсват половината чаркове.

 

         Другата част от екипажа - Оги и приятелката му Гети, вече бяха пристигнали. Последният член на екипажа - Боряна, която тежи 48 кила, пристигна на 250-кубиков мотор и на всички им увисна всичко.
         Мястото е нещо като морски къмпинг - с много каравани и извадени лодки от всякакъв калибър. Има нелошо хотелче (6 кинта на вечер, че и с билярдна маса, че и с тенис маса.) И за щастие няма ресторант! Ако имаше, щеше да се почне с чалгата, кебапа, джапанките, многото хора... Гадост. А ние сме просто любители на тишината, природата и спорта. Който е гладен, да ходи на Щъркела! (Щъркелово гняздо е между Мечката и Самоков.)
         От природна гледна точка мястото е уникално, защото се срещат три вятъра - Ихтиманеца, Софиянеца и Самоковеца и се получават страхотни завихряния.
         Хората си паркират колите на тревата пред понтона (импровизирания кей) и се започва ветрилното стъкмяване. Паралелно с нас ще се състезават и друти класове лодки - оптимисти, ипсилони, кадети, финки... Като погледнеш отдалече понтона ти се струва, че ято бели пеперуди пърхат около огромна зелка.
         Сега всичко е в ръцете на вятъра - като излезе единия, или като се счепкат двата, почваме. Другите три яла също са готови за старта.
         За зла участ, точно аз преебах нашия екипаж, като обърнах рейката ненавреме. Натресохме се право в съдийския кораб - смях за зрителите и няколко стабилни псувни за мен. Благодориние но опитния рулеви Велизар финиширахме втори.
         Много хора си мислят, че яхтингът е да държиш кормилото, с моряшка фланелка и с лула в уста. И понякога в океана може и да е така.
         Но в регатата дори аз, спортният пън, усетих невероятното усещане за съревнование. Хора, които на брега са първи приятели, във водата се превръщат в зверове с единствената цел да се прецакат взаимно. Адреналин! Чист адреналин! Защото си включен в игра, много по-голяма от футболно игрище, освен това ти си особено важна част - едно нещо да куца и всичко куца. Естествено най-голяма доза адреналин получава рулевия - той носи отговорността. Правят се и мръснишки номера - например да минеш пред някого и да го обезветриш като му вземеш скоростта.
         Първият ден нямаше нещо за отбелязване. Зрителите, така наречени кибици, хипопотамееха край понтона. А какъв лагерен огън вечерта спретнахме...!
         На втория ден сънувахме изгрева, макар че първоначалната идея беше да го гледаме. Е, не може на Гергьовден да не отидеш за риба, това е като на Никулден да не заколиш прасе! Затова грабнахме въдицата и рапалата и отскочихме до другия бряг, където има ловен резерват (ловните резервати са едиствените места, където се пази природата в България). Опнахме бракониерска въдица, отворихме Cutty-то (то, заедно с Jameson и троянска сливовица са официалните ветроходни питиета.) Разплухме се по банките с чаша в ръка "Е, те така го разбирам аз ветроходството".
         Този ден времето помогна да станат яки схватки и интриги във водата.
         При награждаването стана голяма смехория. Обявиха че ние (Калимок) сме спечелили, при което всички от яхта Pirahna посърнаха и взеха да се обясняват. Оказа се, че Миляка (главния съдия) е слънчасал и пираните ни изядоха - втори сме.
         Ще завърша разказа с едно проклятие - проклети да са миризливите и мързеливи куроглавци, които превърнаха водоемите около София (че и в страната) като Връждебна, като четиридесетака и много други... в помийни ями. Това можеха да са прекрасни места за водни ски, яхтинг, кану-каяк, водни колела, плажуване и риболов.

 

         Българското упорство да унищожим всичко, което имаме като даденост, става все по-настойчиво.

 

         Затова карайте докато можете.

 

---

 

Бел. ред. Бих искал да помоля авторите, когато ни изпращат материали, да посочват предишна тяхна публикация (ако има такава), за да не ни влошават отношенията с други издания.

 

 

Електронна публикация на 20. ноември 2003 г.
Публикация в списание "Егоист", 2003 г.

г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!