Милена Буржева

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | азбучен каталог

 

***

 

Милена Буржева

 

 

Светлина бяла
струи от очите
на тъмнополата нощ.
Смешни надежди тя
хруска като солети,
а в същност те са
собствените й пръсти -
дълги и прегорели.
По-добре да вярвам в Нищото,
отколкото във видимия ужас.
Но не мога да порастна толкова,
защото съм длъжна да бъда равна с малките,
в епохата,в която боговете се самоизяждат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 07. март 2010 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]