Милена Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

МАЛКИТЕ ТАРАЛЕЖИ НА ЕСЕНТА

 

Милена Иванова

 

 

1.

 

Големият стенен часовник
с тъмно махало,
което някога си представях,
че е от махагон,
защото това ми звучеше
по-внушително,
ме стряскаше всеки път,
когато бях в стаята.
Струваше ми се, че
чувам стъпките си
и не можех да си спомня
как съм влязла там.

 

 

2.

 

Въобразявах си,
че дворът е градина
а спиралните пътеки
са моето съкровище.
Пътят към старото гробище,
който не знаех,
там ме отвеждаше
до торището,
върху което растяха
огромни гъби.

 

 

3.

 

И така
малките таралежи
се настаниха в дома си.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. август 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]