Милена Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

***

 

Милена Иванова

 

 

Мястото миришеше на изгнили водорасли
край море, осветено от лампите на пристанището.
По-нататък беше тъмно и тя си представи главата си
да се полюшва върху вълните, невидима за всички,
които биха й обърнали внимание.
И дълго време все това движение
я носеше напред-назад във спомените й,
докато не й се стори, че видя в светлината по водата
някакъв неясен силует да се изправя
и да изчезва през трептенето на лунните отблясъци.
Далечни сънища, изронващи се фигури
от крехката повърхност на вцепененото й минало.
Сънищата по-настойчиво намират утоляването си
и в дните, и във нощите остават, за да й напомнят,
че тя е още тук, докато всички са се разтопили.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. август 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]