Милена Иванова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

***

 

Милена Иванова

 

 

Видях
овце и облаци
пчели и хора

 

където никой никого не призовава
и чувството се притаява в тишината.

 

Овце и облаци
пчели и хора

 

невидими за мравуняците отвъд реката
и дивите прасеща, риещи пътеките,
които сушата не спира.

 

Пчелата до човека
и
облакът преди овцата,

 

макар взаимно да не подозират
за присъствието си
и с лекота да пренебрегват пустотата.

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 31. август 2003 г.

г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]