Иван Мишев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

ВЪГЛЕНИ В МЕН

 

Иван Мишев

 

 

Зарити в сърцето
Въглени от ласки
Спотайват се додето
Душата е с маска.
С устните разровени
Те пламват изведнъж
И със спомена за огъня
Аз винаги съм мъж.
И изгаря ми душата -
Толкоз хубаво гори.
И всяка нощ Луната
Пали с мен звезди.

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 20. октомври 2003 г.

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!